OktoPot.net

http://www.pmo.gov.il/PMOEng/Communication/Spokesman/2011/08/spokecannabis070811.html

За лечение. Но ще разчитат и на вносна стока.

The people of the Holy land decided to legalize cannabis for medical purposes!

Тези дни прочетох, че след месец Май ще могат да се продават само лицензирани БИЛКИ от Европейския парламент в Брюксел, град в Белгия. АЗ НЕ СЪМ ГЛАСУВАЛ ЗА ТОВА. Не виждам и защо обществото, ще ИЗБИРА с какво да се лекувам вместо мен. Цялата работа мирише… като забраната за домашния алкохол. Тоест красиви жени готови да смучат пишки и да раздават куфари с пари са кацнали в Брюксел  и са лобирали за няколко големи фармацевтични компании. Яхти, мацки и наркотици. Ако си мислите, че шефовете на големите корпорации не мислят за дявола… лъжете се. А, Господ е дал билките… те са около нас и който не ги вижда-слепец е.

За още по-вече информация отворете:

http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=110127&page=1

http://www.razkritia.com/78062/%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0/

Направихме го и то добре.

Първо изчистихме пяната.

Закрепих гипс картона за ламаринен профил с видии. След това го залепихме с гипсова шпакловка за стената. Отгоре се нанася още шпакловка.

Развален телефон

20:00 Калдъръм е турска дума с гръцки произход. Иде от съчетанието на думичките kalos “хубав” и dromos “път”. През лятото на 2010 малко преди началото на 4-ти Юли се разхождам по следобедна калдъръмена созополска улица. И се вслушвам всячески в думите търкалящи се около мен. Всъщност не пропускам и ничие красиво женско тяло с руса коса. Пълно е, туристите са предимно славяни.
Пред мен двама младежи на около 20-22 години с футболни екипи подритват топка и преминиваме заедно покрай Lipstick. Заведението (което така и не разбрах с какво точно предназначение бе) се помещаваше в поне 200 годишна къща. Открекхната врата е с дървена рамка и забоден отгоре надпис от неонови тръби, чието устройство за включване и изключване очевадно не е отвън. Чува се женски глас идещ от излъчващото хлад предверие със специфичния източно български мек говор:

-Точно отварям вратата за да проверя свети ли табелата и ти си тука!

Жената възкликнала ред по-горе е с къса пола. Повече не виждам в сумрака. Гласът е с надежда и подсказва познанство с натренираните потни младежи пред мен. Отговорът идва от по-високия, със смъкнати гети и вдигната нагоре коса(може би мазана с гел наобед, преди тренировка,челото му не е от най-високите, но всъщност не сме в библиотека).

-Хех, та ти не знаеш ли, че сме един за друг и се привличаме.

Тук вече се замислих за части от секундата(нямах време за повече преди края, дали пък тя не е видяла през малкото почти средновековно прозорче, че Той иде по калдъръма?). Жената без да се показва на дневната светлина и останала в нежната прегръдка на сумрака образуван в предверието се провикна:

-Това го кажи на майка ти, само тя не разбра.

Младежът остана безмълвен. Чувал бе този укор и явно не пожела да задълбава темата. Откровенията са силни стрели.

##########################

13:34 По-рано същия ден. Стръмна улица с нов тротоар в Новия Созопол. Дворчета с неузрели домати и гъсто паркирани автомобили с не-Бургаска регистрация. Повечето от колите са на по-малко от 7 години и демонстрират източноевроейски просперитет. Собствениците в този момент се пекат на плаж Хармани и пият чалга с гадна бира. Гласовете:

-Ех, видеш ли ги…. Светът се раздели на господари и слуги. Виж им номерата, повечето са от София, идват тука за по месец, а ние какво…

-Тай е, тай е.

Замислих се. Явно все още собствениците на прекрасни довчера ниви покрай Созопол не усетиха как бяха преметнати. Срещу няколко западноевропейски метални коли техните земи бяха откупени, след това парите отидоха за части и сега някой трябва отново да бърше  гъзовете на туристите. Съдба.

**************************************

Връщахме се от плажа. Не бързахме и не мислехме. Пък и нямаше как. Беше се стъмнило и светлините на магазинчето издължаваха сенките ни в посока различна от тази на облещения екран на лаптопа. Там се играеше футбол. Аз, Виктор и Борил се взирахме в малкия екран с нерелано забавени игрови ситуации.

- АЗ не НОСЯ СУТИЕНИ! И затова тази рокля няма как да е сложааааа. Виси ми.

Тези звуци идваха откъм белите стени на помещението. Обърнах се бавно и видях в рамката на осветеното пространство нахакана слаба българска млада жена(придружавана от мъж с чуждестранно потекло) с прекрасен бюст, слаби крака и хубави черти на лицето. Черните и очи подскачаха и хвърляха блясъци около нас. Самата тя се въртеше се около себе си, около Ани, около Лили, около огледалото (в което Филип иска да се изплюе) и не може да спре да си показва младата красота.

Отново продължих да гледам футболната среща все едно картината с жената е фикция на разюзданата ми вече не съвсем млада фантазия. Спомних си, че имаше и мъж зад гърба на жената. Та се обърнах при следващия писъчен сигнал за навлечена нова рокля(а и кучетата се разлаяха, както и мисълта за ново зрително изтезание бе неустоима). Ани се забавляваше да подава стръв на младата дама, за да види докъде ще и щръкнат зърната. Беше много приятно забавление. Та мъжът оглеждаше 200 годишния таван и шептеше пипайки гредата:

Je veux vas te faire encule, dur comme ce bois est.

#########################

Голям кур, малък кур.

-Здравейте, какво ще правите довечера? Ах, и как сте?

Думите се бяха търколили по лекия наклон на созополския калдъръм изпуснати от женска уста. Притежателката на съответното лице беше приветлива жена на около 37 години. Всъщност бе много усмихната и красива в сумрака прибавен към слънчевия и загар.

- По-късно може да минем през “Мишел”.

Жената със загара се усмихна и отговори:

-И, ние може да наминем натам, въпреки че според мъжa ми ходят и мутри.

Тук в главата ми проблясна спомена за открития последен модел син Голф,, който видях по-рано през деня. В него се возеха класически пълни мъже, с тен на потници, тъмни очила и мускули. Не излъчваха стил, защото няма от къде. Слушаха Висоцки и се движеха бавно през замъглените си от химически изпарения тъмни очила.
По принцип не съм срамежлив и затова погледнах жената със сумрачния тен и усмивка. Споделих и разказ за голфа и мъжете в него. Като натътрих на факта, че са слушали Висоцки. Тя веднага реагира:

-Малки са им пишките.

-И четирите ли? Попитах аз. Тя ме погледна настървено и каза- Да!.

#######################

Мухоморка в лулата.

Седнал с гръб не успях да реагирам на приближаването на възрастен човек с бяла брада и разреден мозък. Обикновено подценяваме или не обръщаме нужното внимание на онези хора около нас, които вече са малко изкуфели, остарели или просто полудели от хилядите простотии смачкани по пътя им. Та аз правя точно обратното. Опитвам се да отделя време и пространство за всяка душа минаваща покрай мен. Което не означава, че съм добър.

-Хе,хе, как сте? Знаете ли, че в Созопол няма работа, няма. Ей, там горе те чакам, ще дойдеш нали? И без това се знаем от толкова време.

Всички тези думи достигнаха до мен без алкохолен прuвкус, импулс или дъх. Затова вдигнах глава и поздравих. Речта продължи?

–А, това момиче ще работи ли? Тя какво може? няма работа, няма…

Ставаше дума за жена ми, която веднага отговори дъвчейки нещо много вкусно.

-Аз съм дошла да ям, да се веселя и да пия на плажа.

-Ама нали ти ми каза, че търсела работа… я черпи една цигара.

-Готово. Заповядай. Подадох му цигара и запушихме заедно.

-В моята лула само мухоморка е останала.Изхриптя възрастният човек в ухото ми.